Поздрави и представяния

 

	Този проект е финансиран с помощта на Европейската комисия. Този документ отразява гледната точка единствено на автора и Комисията не може да бъде отговорна за употребата на информацията в него.

 

Въведение

Защо изучаване на чужди езици? Ето някои от причините за това:
1. Комуникацията е най-добрият начин  за общуване между различни хора от различни региони на света.
2. Рано или късно, ние вероятно ще трябва да общуваме с чужденци.
3. Чуждия език ни помага да разберем различните елементи на култура и цивилизация, принадлежащи на други хора.
4. Той може да повиши шансовете Ви за дълготрайна трудова заетост в  местна компания, работещи с чужд инвеститор, или защо не в  чуждестранна фирма.

Когато изучаваме чужд език, за да можем да комуникираме по лесно, ние трябва да усвоим следните умения:

• ясно и кратко писмено изложение;
• разбиране на нуждите на ответния говорящ;
• способност да убеждава / влияние;
• ефективно използване на езика;
• слушане и изясняване;
• устно изложение и говорене пред публика.

Има два изключително важни аспектта при изучаването на чужд език и те са:

• УПРАЖНЯВАНЕ
• УВЕРЕНОСТ

И така, не забравяйте да се упражнявате ежедневно и се старайте да бъдете уверени независимо от грешките, които допускате.
Също така, препоръчително е да имате и речник наблизо – той може да се превърне в най-добрия Ви приятел. Без набор от думи няма как да осъществявате пълноценна комуникация.
Този модул е създаден с цел да придобиете начални знания в комуникацията на Английски език. Изборът на авторите на модул точно към този език е тъй като в последните десетилетия той се превърна в международен.

Забележка: Към всеки изписан израз на Английски език в скоби ще виждате изписано на Български език произношение и оцветено в червен цвят, а до него в черен цвят ще виждате съответно значението (превода) на думата или израза.

Да представим себе си пред други хора

Когато се срещнете с някой Вие трябва да представите себе си:

• Най-общ поздрав:

Hello, I am (Хелоу, Ай ем) – Здравейте, аз съм (име и фамилия)
Hello, my name is (Хелоу, май нейм из) – Здравейте, аз се казвам (име)

• Формални поздрави в зависимост от часа на денонощието:

Good morning (Гууд морнинг) – Добро утро
Good afternoon (Гууд афтънуун) – Добър ден
Good evening (Гууд ивнинг) – Добър вечер
Good night (Гууд найт) – Лека нощ
След всеки израз може да поставите Вашето име – например:
Good morning. My name is John Stevens and I am from England.
(Гууд морнинг, Май нейм из Джон Стивънс енд Ай ем фром Ингланд)
Добро утро, казвам се Джон Стивънс и съм от Англия.

Информални фрази при среща с някой

Когато срещате някой може да се ръкостиснете и да му кажете:
"How do you do?" или "Pleased to meet you."
(Хау ду ю ду?)             (Плийз ту мийт ю)
Как си?                         Радвам се да те видя

Поздравите са добър начин да започнете разговор както и по тозин начин да предразположите отсрещния човек към разговор. Хубаво е да добавите и езика на тялото – може да се усмихнете и подадете ръка за ръкостискане.

Има няколко начина да кажете да започнете разговор:

• Hello ( Хелоу) – Здрасти
• Hi (Хай) – Привет
• Hi there (Хай дер) – Привет
• Hello there (Хелоу дер) – Здравей
• How are you doing (Хау ар ю дуинг) – Как я караш?
• What’s up (Уотц ъп) – Как е?
• How is it going (Хау из ит гоинг) – К‘во става?
• It’s good to see you (Итц гууд ту сий ю) – Радвам се да те видя.

Когато се запознавате с някой за първи път:

• Good to meet you (Гууд ту мийт ю) – Приятно ми е да се запознаем
• It’s nice to meet you (Итц найс ту мийт ю) – Приятно ми е
• I’m pleased to meet you (Ай ем плийзд ту мийт ю)  - Много ми е приятно да се запознаем.
• It’s a pleasure to meet you. (Итц ъ плежър ту мийт ю) – Удоволствие е за мен да се запознаем
• I’m delighted to meet you. (Ай ем делайтед ту мийт ю) – Поласкан съм да се запознаем.
• Glad to meet you. (Глад ту мийт ю) – Удоволствие е да ви видя.

Ако бързате може да кажете:

• I would love to stop and chat but I really have to run/dash (Ай ууд ляйк ту стоп енд чат бат Ай риали хев ту рън/даш) – Бих искал да спра и да си говорим, но наистина бързам
• I’m so sorry, but I’m in a hurry. See you later! (Ай ем соу сори, бът Ай ем ин ъ хъри) – Съжалявам много, но много бързам.

Ако човека, с който се срещате, е ваш стар приятел или познат, който не сте виждали от доста време може да изразите приятната си изненада по следните начини:

• Oh, it’s you! (Оу, итц ю!) – О, това ти ли си?
• Aahh, where have you been? (Ааа, уеър хев ю биин?) – Ей, къде се загуби?
• It’s so good to see you again. (Итц соу гууд ту сий ю агейн) – Радвам се да те видя отново.
• Is it really you? (Из ит риали ю?) – Наистина ли си ти?
• I cannot believe my eyes! (Ай кеннот билиив май аис) – Не мога да повярвам на очите си!

Има много начини, по които може да кажете „Довиждане“:

• Bye (Бай) – Чао
• Bye for now (Бай фор нау) – Чао за сега
• Bye-bye (Бай-бай) – Чао-чао
• See you (Сий ю) – До скоро
• See you later (Сий ю лейтър) – Ще се видим по-късно
• See you around (Сий ю араунд) – Ще се видим наоколо
• Farewell (Феъруел) – На добър час
• Catch you later (Кач ю лейтър) – Ще те намеря по-късно
• See you again (Сий ю агейн) – Ще се видим пак
• Goodbye (Гууд бай) – Довиждане

Когато тийнейджърите се срещат те често си казват помежду си:
"Give me five!" (Гийв ми файв) – и се пляскат ръка в ръка без да се ръкостискат.

Сега нека проследим диалога между г-н Костов и Г-н и Г-жа Стефанови.
Г-н Костов среща Г-жа Стефанова, бивша съседка и нейния съпруг в супермаркета.

 

Поздрави и поздравления – формални и информални

Първи срещи

Други, последващи срещи

Ако на първата среща кажете: "It's nice to meet you" (Итц найс ту мийт ю) – Радвам се да се запознаем.
То на следващата среща трябва да кажете:  "It's nice to see you again". (Итц найс ту сий ю агейн). – Радвам се да Ви видя отново.

Първите пет минути.

Много е важно да знаете как да стартирате разговор и как да го задържите като задавате общи въпроси.
Най-лесния начин да стартирате разговор е като попитате въпрос.
Например
Nice weather, isn’t it? (Найс уедър, изънт ит?) – Хубаво време, нали?
Или ако в свързано с посещение някъде:
Is this your first visit to ………….? (Из дис йор фърст визит ту .......?) – Това вашето първо посещение ли е в.........?
или
How long are you planning to stay? (Хау лонг ар ю планинг ту стей?) – Колко дълго смятате да останете?
Или можете да започнете с кратко изложение:
Hello. This is a pleasant surprise. Good to see you again. How are you? (Хелоу. Дис ис ъ плезант сърпрайз. Гууд ту сий ю агейн. Хау ар ю?). – Привет, Каква приятна изненада. Хубаво е, че Ви виждам отново. Как сте?
За повече упражнения може да посетите:
http://www.eslfast.com/robot/topics/smalltalk/smalltalk.htm

Граматически елементи

Съществителни имена

Съществително е дума, която се използва за определяне на лице, животно или жив обект, място, нещо или качество.
Множественото число на съществителните се образвуа като добавим –(e)s:
Toy – toys (Тои – тоис) – Играчка - играчки
Paper – papers (Пейпър – пейпърс) – Хартия - хартии
Fox – foxes (Фокс – фоксес) – Лисица - лисици

И все пак има и съществителни, който имат по-особена форма за множествено число, като например:

Child – children (Чайлд – чилдрен) – Дете - деца
Man – men ( Ман – мен) – Мъж - мъже
Woman – women (Уоман – уимен) – Жена - жени
Goose – geese – (Гууз – гийз) – Гъска - гъски
Foot – feet (Фуут – фийт) – Крак - крака
Tooth – teeth (тууф – тийф) – Зъб - зъби
Mouse – mice (Мауз – майс) – Мишка - мишки
Louse – lice (Лауз – лаиз) – Въшка - въшки
Die –dice (Дай – дайс) – Зар - зарове
Ox – oxen (Окс – оксен) – Вол - волове

За съществителни, които завършват на “y”, се слага само “s” за множествено число ако преди буквата “y” има гласна буква, а “y” ще се превърне в множествено число в “ies” ако преди буквата “y” има съгласна буква.
Например:
Boy – boys (Бой – бойс) – Момче - момчета
Fairy – fairies (Феъри – ферийз) – Фея - фей

 

Местоимения

Местоименията заменят имената на хора и обекти.
Има няколко категорий:

1. Лични местоимения могат да се използват за обозначаване на хора и предмети.

	Лице	Род	Лични местоимения
			Подлог	Допълнение
Единствено число	1во	Мъжки/Женски	I (ай)	Me (ми)
	2ро	Мъжки/Женски	You (ю)	You (ю)
	3то	Мъжки	He (хи)	Him (хим)
		Женски	She (ши)	Her (хър)
		Среден	It (ит)	It (ит)
Множествено число	1во	Мъжки/Женски	We (уи)	Us (ъс)
	2ро	Мъжки/Женски	You (ю)	You (ю)
	3то	Мъжки/Женски /Среден	They (дей)	Them (дем)

Например:
I am happy today. (Ай ем хепи тудей) – Аз съм щастлив днес. (I = подлог)
Give me the paper! (Гив ми дъ пейпър) – Дай ми хартията! (me = допълнение)

1. Показателни местоимения (отнасят се до близки и далечни неща)

	близки	далечни
Единствено число	This (диз)	That (дат)
Множествено число	These (дийз)	Those (доуз)

Например:
This is my house. (Диз из май хауз) – Това е моята къща.
These are my houses. (Дийз ар май хаусез) – Това са мойте къщи.

2. Притежателни местоимения (показват, че някой/нещо принадлежи на някой друг)

Число	Лице	Род	Притежателни местоимения
Ед. число	1во	Мъжки/Женски	Mine (майн)
	2ро	Мъжки/Женски	Yours (йорз)
	3то	Мъжки	His (хиз)
		Женски	Hers (хърс)
Мн. число	1во	Мъжки/Женски	Ours (аурс)
	2ро	Мъжки/Женски	Yours (йорс)
	3то	Мъжки/Женски /Среден	Theirs (дейрс)

 

Например:
This is my car. It is mine. (Диз ис май кар. Ит из майн). – Това е моята кола. Тя е моя.
My = притежателно прилагателно
Mine = притежателно местоимение
За повече примери моля посете:
http://www.cartoonenglish.tv/index.php/lessons/begginnig/540-possessive-pronouns.html

 

3. Относителни местоимения

Who (Ху) - подлог (отнася се за хора)
Например: The man who sits there is my uncle.
(Дъ мен ху ситс дер ис май ънкъл)
Мъжът, които седи там е моят чичо.
Whom (Хум) – допълнение (отнася се за хора)
Например: The girl whom I phoned last night is my deskmate.
(Дъ гърл хум Ай фоунд ласт найт ис май дескмейт)
Момичето, на което звънях снощи е моя съученик.
Which (Уич) – отнася се към предмети
Например: The car which is hit must be sold.
(Дъ кар уич ис хит мъст би солд)
Колата, която е хит трябва да бъде продадена.
That (Дат) – отнася се към хора и предмети
Например: The blanket that you bought yesterday is very warm.
I am seeing the man that is very important to me.
(Дъ бланкет дат ю боф уестърдей из вери уарм. Ай ем сийнг дъ мен дат ис вери импортант ту ми.)
Одеалото, което купи вчера държи много топло.
Виждам човека, който е много важен за мен.
Whose (Хууз)  - за притежание
Например: The house whose roof is red is very funny.
(Дъ хауз хуз руф из ред из вери фъни)
Къщата, чийто покрив е червен, е много смешна.

Прилагателни имена

Най- използваните прилагателни са „добре“ и „зле“.
Може да ги използваме по следните начини:

• Когато искаме да отбележим как се чувстваме:

How are you feeling today? (Хау аре ю фийлинг тудей?) – Как се чувстваш днес?
I feel good                                                 I feel bad         
(Ай фийл гууд)                                          (Ай фийл баад)
Добре се чувствам                                               Зле се чувствам
                  или                             

• Когато искате да покажете задоволство или недоволство

How was the cake? (Хау уъз дъ кейк?) – Как беше тортата?
It was very good.               или                It was bad.
(Ит уъз вери гууд)                                     (Ит уъз баад.)
Беше страхотна                                        Беше гадна.

• Когато искате да опишете характер на човек

He helped me a lot. He is good. (Хи хелпд ми ъ лот. Хи из гууд)
Той ми помогна много. Той е добър.
или
He refused to help me. He is bad. (Хи рефюзд ту хелп ми. Хи из баад.)
Той отказа да ми помогне. Той е лош.

Степени на сравнение
Положителна форма
Например:  
Good, happy, nice
(Гууд, хепи, найс)
Добър, щастлив, приятен
Сравнителна форма

• За кратки прилагетелни (едносрични или двусрични завършващи на  “y”) добавяме “-er”:

Fat – fatter (Фат – фатър) – Дебел – по-дебел
Small – smaller (смол – смолър) – Тънък – по-тънък
Pretty – prettier (прети – претиър) – Хубав – по-хубав

• За дълги прилагетелни (дву или повече срични) ние използваме “more” като представка

modern – more modern (модърн – мор модърн) – Модерен – по-модерен
beautiful – more beautiful (бютифул – море бютифул) – Красив – по-красив

Превъзходна форма

• За кратките прилагетлни само добавяме “-est”:

fat – fattest (фат- фатест) – дебел – най-дебел
strong – strongest (стронг – стронгест) -  силен – най-силен
funny – funniest (фъни – фъниест) – забавен – най-забавен

• За дългите прилагателни добавяме като представка “the most”

intelligent – the most intelligent (интелиджънт – дъ моуст интелиджънт) – интелигентен – най-интелигентен
attentive – the most attentive (атентив – дъ моуст атентив) – внимателен – най-внимателен

Неправилни прилагетелни  – такива, които имат различна форма от сравнителна и превъзходна:
Good  - better (сравнителна форма) - the best (превъзходна форма)
(Гууд – бетър – дъ бест)
Добър – по-добър – най-добър
Well – better – the best
(Уел – бетър – дъ бест)
Добре – по-добре – най-добре
Bad – worse – the worst
(Баад – уърс – дъ уърст)
Лош – по-лош – най-лош
Much – more - the most
(Мач – моор – дъ моуст)
Много – повече – най-много
Many – more – the most
(Мени – моор – дъ моуст)
Много – повече – най-вече
Far – further/farther – the furthest
(Фар – фърдър/фардър – дъ фърдест)
Далеч – по-далеч – най-далеч
Old – elder – the eldest
(Олд – елдър – дъ елдест)
Стар – по-стар – най-стар

Little – less – the least
(Литъл – лес – дъ лийст)
Малък – по-малък – най-малък
За повече упражнения моля посетете следната страница:
http://www.cartoonenglish.tv/index.php/lessons/begginnig/590-comparative-a-superlative-2.html

Наречия

Има няколко вида наречия:

• Наречия за място

She went there to change the banknote.
(Ши уент дер ту чейндж дъ банкнот)
Тя беше там за да обмени банкнота
We come here to eat icecream.
(Уи кам хийр ту ийт айскрийм)
Ние дойдохме тук за да ядем сладолед.

• Наречия за начин

She walked quietly into the other room.
(Ши уолкд куаятли инто ди адър руум)
Тя ходеше тихичко до другата стая
She suddenly stopped in front of her room.
(Ши садънли стопд ин фронт ъф хър руум)
Тя изведнъж се спря пред нейната стая.

• Наречия за време

We will see tomorrow what to do.
(Уи уил сий тумороу уат ту ду)
Утре ще видим какво да правим
Today, I feel fine.
(Тудей, Ай фийл файн)
Днес се чувствам добре.

• Наречия за периодичност

He always buys pizza.
(Хи олуейз байс пица)
Той винаги купува пица.
You never keep your promise.
(Ю невър кийп йор промис)
Никога не държиш на обещанието си.

 

Числа

Има две категории: бройни и редни
Бройни са:
One, two, three, four, five, six, seven, eight, nine, ten
(уан, ту, трии, фоур, файв, сикс, севън, еит, найн, тен)
Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет
Eleven, twelve, thirteen, fourteen, fifteen, sixteen, seventeen, eighteen, nineteen, twenty
(Илевън, туелв, търтийн, фоуртийн, фифтийн, сикстийн, севънтийн, ейтийн, найнтийн, туенти)
Единадесет, дванадесет, тринадесет, четиринадесет, петнадесет, шестнадесет, седемнадесет, осемнадесет, деветнадесет, двадесет.
Twenty-one, twenty-two…
(Туенти-уан, туенти-ту...)
Двадесет и едно, двадесет и две...
forty-seven…
(форти севън...)
Четиридесет и седем...
Редни са:
The first, the second, the third, the fourth…
(Дъ фърст, дъ секънд, дъ фърд, дъ форф...)
Първи, втори, трети, четвърти, пети....
Числата могат да се превърнат в съществителни ако са в множествено число както следва:
Two tens are enough for a tip.
(Ту тенс ар енаф фор а тип)
Два и двадесет са достатъчни за бакшиш.
Our neighbor is in his fifties.
(Ауър нейбър из ин хис фифтис)
Нашия съсед е в петдесетте.

Упражнения

• Напишете правилната форма за множествено число на съществителните::

 Book, goose, box, child, mouse, glass

• Напишете сравнителна и превъзходна форма на следните прилагателни:

Funny, important, clever, beautiful, smart

• Напишете правилната форма на притежателното местоимение:

This is my house. It is …..

That is her new dress. It is ….

In front of the house you can see our car. It is ….

• Попълнете правилно относителното местоимение:

The woman …..greeted me is Mrs. Jones.

This is not the book …I bought last week.

The company ….car is broken is very poor.