Комуникативни умения 1: Говорене

Раздел II

 

	Този проект е финансиран с помощта на Европейската комисия. Този документ отразява гледната точка единствено на аветора и Комисията не може да бъде отговорна за употребата на информацията в него.

 

След завършването на този раздел, ще трябва да можете да:

• Използвате по  подходящ начин различните видове вербални взаимодействия (разговори, презентации, петиции, отрицателни отговори и т.н.).
• Използвате различни речеви стилове.
• Използвате устното общуване, за да разбирате или да накарате някого да разбере дадени съобщения в множество ситуации с различни цели.
• Формулирате молби, отрицателни отговори и мнения в устната реч по почтителен начин и имайки предвид други гледни точки.
• Провеждате критичен и ползотворен диалог.
• Бъдете самоуверени, когато говорите пред публика.

 

Въведение

Повечето от дейностите, които провеждаме в нашето ежедневие се нуждаят от намесата на устна реч. Даването на инструкции или предаването на важно съобщение, планиране на дейност, обсъждане на слухове, преценяване на човека отсреща, предлагане разрешаване на проблем - всичко това са ситуации, където ние трябва да използваме устно общуване (да не забравяме другите видове общуване, разгледани в Раздел 1).

Още повече, начинът, по който говорим ще определи, в повечето случаи, прилагателните, които другите ще използват, за да ни опишат. Така хората могат да бъдат описани като благоразумни, преувеличаващи, клюкарстващи, учтиви и т.н.

Говоренето е толкова важно, че макар и едва да го забелязваме, чрез това действие ние представяме информация за нашите мисли и чувства. По този начин, нашите думи се свързват с различни чувства като любов, грижа, завист, неодобрение, самосъжаление, одобрение и т.н.

Накратко, това, което казваме предоставя информация относно това какви сме ние, как се чувстваме, в какво вярваме, а това ще се отрази на взаимоотношенията ни с хората около нас. Поради тази причина ние трябва да внимаваме как общуваме устно и да използваме най-подходящите комуникативни ресурси.

Сега, когато знаете за различните видове общуване, помислете върху следните въпроси:

• Във вашето ежедневие: Кога използвате устно общуване?
• Смятате ли, че вашият начин на говорене улеснява комуникацията с хората около вас?
• В кой вид ситуации ви е най-трудно да говорите правилно?
• Когато някой разговаря с вас: Кои фактори смятате, че улесняват комуникацията?
• В предишният раздел ние споменахме как е разпределено времето на хората в процеса на общуване. Спомняте ли си процентът, посветен на говоренето?

 

Как да говорим правилно

Припомняме, че в Раздел 1 ние определихме устното общуване като вид комуникиране, където думите се изричат.

Приятел, който ви обяснява как да запишете компакт диск, излъчването на футболен мач или разговор по телефона между двама роднини са примери за устно общуване.

Ако помислите върху който и да е от тези примери, ще разберете, че комуникацията всъщност се осъществява на базата на изговаряне на думи. Какви други елементи се използват?

Най-вероятно, приятелят ви, който ви казва как да запишете компакт диск, към устните обяснения ще добави и жестове с ръце, за да ви покаже как да поставите диска в записвачката.

Ако слушаме внимателно излъчването на футболен мач, ще разберем, че комуникационният процес се различава в определени моменти. Например, когато е вкаран гол, коментаторът повишава тона си и говори по-бързо.

Дори ако анализираме разговор по телефона ще открием някои елементи, които съпътстват изговарянето на думите: знак на изненада, движение на ръцете и т.н.

 

Помислете върху следното…

Посетете следния линк: Това е комично интервю, където двама актьори влизат в ролята съответно на Христо Стоичков и чуждестранен спортен репортер: http://www.youtube.com/watch?v=AZnj0OaNmzQ Анализирайте комуникационният процес между двамата човека.

Чрез този линк вие видяхте, че хората в клипчето осъществяват процес на комуникация на базата на употребата на реч, но този процес единствено на речта ли се основава?

Например, наблюдавайте къде се намират тези двама човека, начинът, по който движат ръцете си  (особено единият от тях) - всички тези аспекти определят отделни характеристики на този разговор.

Кои прилагателни бихте използвали, за да опишете този разговор? Изберете някои от прилагателните от изброените по-долу.

• Забавен или развеселяващ
• Свободен или неофициален
• Скучен
• Плавен
• Объркващ
• Сериозен или официален
• Други

 

 

Компоненти на устното общуване
Глас Сила: подходяща и постоянна Артикулация Интонация: Приказливост Продължителност на изказване:	Поглед: Изражение на лицето: Движение на ръцете: Поза на тялото: Разположение в пространството:

 

Сега, когато вече познавате комуникационните елементи, които оказват влияние върху устното предаване на съобщението, трябва да имате предвид, че: Гласът трябва да бъде с подходяща сила, артикулация (произношение на думите), интонация (тонови вариации), приказливост (брой думи) и умерена продължителност на изказванията. Погледът трябва да бъде ориентиран към комуникаторът или комуникаторите, но без да се втренчваме твърде дълго в тях. Изражението на лицето не трябва да показва прекалени мимики въпреки, че жестикулирането е добър начин да се подкрепи съобщението и да предостави обратна връзка на комуникатора. Движение на ръцете – подобно на лицевото изражение, не трябва да бъде прекалено, но все пак е полезно за подкрепа на комуникационният процес. Поза на тялото – трябва да бъде естествена (спонтанна и непринудена), без излишни движения; не трябва да бъде нито твърде неподвижна, нито твърде динамична. Трябва да помним, че позата на тялото ни никога не трябва да бъде причина за отвличане на вниманието. Разположението в пространството ще рече, че разстоянието между комуникатора и събеседника трябва да бъде подходящо за комуникиране. Пространството по-скоро трябва да бъде поддържащ елемент, а не пречка.

 

Трябва да имате предвид, че…!

Най-важното в процеса на устно общуване е, че всички участващи елементи (глас, поглед, жестове, тяло...) са в съответствие с предаваното съобщение и подкрепят комуникационният процес.

Ние вече знаем, кои елементи са включени в процеса на устното общуване и знаем също, че всички тези елементи трябва да са свързани с начина на предаване на съобщението.

 

Помислете върху следното…

Освен, че трябва да внимаваме за елементите на комуникацията: Какви други аспекти трябва да имаме предвид, когато използваме устното общуване? Помислете за комуникационен процес във вашето ежедневие. Как гарантирате, че човекът, с когото говорите правилно възприема съобщението, което се опитвате да предадете?

 

 

ПРОЦЕС НА УСТНО ОБЩУВАНЕ
Анализ на ситуацията:	Защо искам да говоря за това?
	На кого искам да го кажа?
	Какво искам да кажа?
	Как ще го кажа?
Подготовка на ситуацията на общуване:	Структуриране на съобщението.
	Обмисляне на съобщението, което ще се предава, преди да бъде изпратено.
	Подреждане на идеите.
Формулиране на съобщението:	Адаптиране към събеседниците ми (избор на подходящи думи).
	Съобразяване с елементите на устното общуване.

 

Стилове на общуване

Както вече споменахме в Раздел 1, начинът, по който общуваме се променя в зависимост от конкретната ситуация, в която се осъществява общуването. Начинът, по който общуваме зависи от много фактори: съобщението, което се предава; отношението на събеседника, условията на средата и т.н.

Помислете върху следното…

По един и същ начин ли общувате с роднина и с човек, който сте срещнали за първи път? Един и същ стил на общуване ли използвате, за да кажете на приятел, че сте спечелили награда от лотарията и че съжалявате за загубата на негов/неин роднина? Кои три прилагателни имена бихте използвали, за да определите вашия стил на общуване?

Когато общуваме, ние променяме стила или начина, по който ние общуваме. Като цяло, установени са три стила на общуване: агресивен, пасивен и асертивен. (дефиниция на всеки един от тях ще намерите на следващата страница).

 

Агресивен стил: http://www.youtube.com/watch?v=zPkPVxmHmaI&feature=related Анализирайте ролята на сержанта във филма „Пълно бойно снаряжение”.	Не изглежда, че тези хора се изслушват един друг. Не се изразяват чувства. Целият разговор се провежда от един човек. Устното общуване не е гладко. Мненията на другите не са взети предвид. Показано е гъвкаво отношение. Не е изразено мнението на даден човек. Всички участници се изразяват и всеки изслушва другия. Взима се предвид гледната точка на всекиго.
Пасивен стил: http://www.youtube.com/watch?v=kGm1VwSnsrs Анализирайте ролята на мъжа в този процес на общуване в откъса от „Анатомията на Грей”.
Асертивен стил: http://www.youtube.com/watch?v=xxP9U1KIh7M&feature=related Анализирайте ролите на телевизионния водещ и политика в това интервю.

 

Помислете върху следното:

Кой стил на общуване считате по-подходящ? Кой стил на общуване използвате най-често?

 

Ние използваме различни стилове на общуване. Те могат да се класифицират по следния начин: Агресивен стил – мненията се изразяват директно, без да се зачитат чувствата и мненията на другите. Пасивен стил – мненията се изразяват косвено, а чувствата и мненията на другите се взимат предвид в известна степен. Асертивен стил – мислите и чувствата се изразяват с уважение правата на другите.

 

Трябва да вземете предвид, че…!

В зависимост от обстоятелствата ние използваме всеки от стиловете на общуване (агресивен, пасивен и асертивен). Асертивният стил поддържа процеса на общуване, тъй като подпомага предаването на информацията и избягва конфликтите.

Обучителят ще ви даде карта, показваща стил на общуване, който всеки от вас ще трябва да използва в тази дейност (агресивен, пасивен или асертивен). Трябва да изиграете ролята, посочена в картата, а останалите обучаеми ще трябва да познаят стила на общуване, който сте използвали.

За да упражните всеки от стиловете на общуване, цялата група ще трябва да започне дебат на следната тема:

Какво мислите за огромното количество реклами, излъчвани в средствата за масова информация (телевизия, радио, печатни издания, Интернет...)?

Можете да отделите 20 минути, за да дискутирате тази тема. Всеки трябва да представи своето мнение, да обясни аргументите и идеите си и т.н.

Когато времето, отделено за дебати свърши и имайки предвид стила на общуване, използван от вас, трябва да работите заедно и да се опитате да разберете кой стил е бил възложен на всеки член на групата.

Помислете върху следното…

Чувствахте ли се добре, когато използвахте  възложеният ви стил на общуване, който трябваше да изиграете? Възложеният ви стил на общуване съвпада ли с този, който обикновено използвате в ежедневието си? Назовете двама човека от групата, които смятате, че правилно са участвали в дебата. Какъв стил на общуване изиграха те?

 

Разговорът

Със сигурност вие често прекарвате времето си в разговори с приятели, роднини, познати и т.н. Чрез разговора ние изразяваме нашите мисли и чувства и отправяме молби...

Разговорът е един от най-използваните начини за общуване. Въпреки, че това е спонтанна и ежедневна дейност, ние не винаги я провеждаме по най-добрия начин.

Разговорът е дейност в устното общуване, където няколко човека сменят ролите си на комуникатор и събеседник и обсъждат смисъла на твърденията.

По-долу ние предлагаме серия от принципи, свързани с разговора. Имате две противоположни опции и вие трябва да изберете опцията, която смятате по-подходяща за подпомагане процеса на общуване:

Разговорът се осъществява правилно ако...
Всички засегнати взимат участие.	Само един от засегнатите взима участие в разговора.
Всеки участник изяснява своето мнение.	Само един участник изяснява своето мнение и се опитва да надвие над останалите.
Включените страни трябва да се конфронтират винаги, когато е възможно.	Включените страни трябва да работят заедно и да предоставят необходимата информация.
Предадената в разговора информация трябва да бъде объркваща и неточна.	Предадената в разговора информация трябва да бъде ясна и вярна.

 

Ако сте помислили върху характеристиките на правилният разговор, вие вече вероятно сте разбрали, че за правилното провеждане на разговор е необходимо следното: Всеки участник представя и възприема нещо в разговора. Всеки участник има възможност да изрази и изясни своето мнение. Всички участници активно работят заедно. Информацията, която се предава е достоверна20 и е ясно изразена.

 

 

Ако анализирате отговорите си към предишните въпроси , ще осъзнаете, че когато говорим спазваме следното: Откриване и начало на разговора. Ориентиране и въведение в темата, която ще се обсъжда. Разработване и обмен на мнения. Закриване и сбогуване.

 

Говорене пред публика

Ако направим проучване относно най-честите страхове на хората, ще открием, че говоренето пред публика е един от тях.
Малко от нас ще трябва да се изправят пред милионна публика както се налага на телевизионните водещи. И все пак, рано или късно, ние ще трябва да застанем пред голяма група от хора. Ако вече сте изпитали такава ситуация, вероятно знаете, че въобще не е лесно: ние се страхуваме от подигравки, от критицизъм, от това да не станем за смях или от всякакви други обстоятелства, които ни притесняват.

Ако кликнете на линка по-долу, можете да видите момента в който Пенелопе Круз получава награда на Академията за най-добра поддържаща роля (2009): http://www.youtube.com/watch?v=g23xJTG5dMM Анализирайте елементите на вербална и невербална комункация, които вече знаете и отговорете на следните въпроси: Защо смятате, че Пенелопе Круз заеква в определени моменти? Коя мислите, че е причината за промените в силата на гласа й? Защо мислите, че тя говори толкова бързо? Накъде е отправила погледа си?

Както вече видяхте, когато говорим пред публика, значението на елементите на комуникацията (вербална и невербална) се засилва.

Ако анализираме елементите на комуникацията, когато Пенелопе Круз говори пред публика, ние можем да разберем емоциите, които тя изпитва в този момент.

 

Когато говорим пред публика трябва да сме особено внимателни със следните аспекти: глас (височина22, сила, произношение…), изражение на лицето, поглед, темата, която се обсъжда и външния вид.

 

Каква е височината на гласа? Ниска или висока? Тя отразява ли самоувереност или показва липса на такава?

Какво е произношението? Ясно ли се разбира речта на водещия?  

Погледът му/й неподвижно втренчен в камерата ли е? Изглежда ли съсредоточен или разсеян?

Прави ли мимики с лицето си? Изражението на лицето отразява ли чувствата или мислите?

Неговият/Нейният речников запас показва ли добри познания по темата? Можете ли да почувствате, че той/тя е запознат/а с темата, по която говори?

Неговият/Нейният външен вид (дрехи, аксесоари, прическа и т.н.) подходящ ли е за случая? Привлича твърде много вниманието?

 

Водещите на новинарските емисии са отличен пример за хора, които перфектно владеят умението за говорене пред публика.

Когато говорите пред публика вие трябва да сте особено внимателни със следните аспекти:   Погрижете се за височината на гласа си, поддържайте я силна, но умерена. Упражнявайте правилното произношение на думите. Използвайте ясна и несложна лексика, която подкрепя процеса на комуникация. Гледайте постоянно и уверено към слушателите, за да поддържате концентрацията им. Запознайте се добре с темата, за да можете правилно да я съобщите. Погрижете се за външния си вид, така че той да не се превърне във фактор за отвличане на вниманието.

 

Трябва да имате предвид, че…!

Когато говорите пред публика е много важно да бъдете особено внимателни с подбора на първото и последното изречение. Трябва да уловим вниманието на нашата публика от самото начало и да завършим речта си, оставяйки добро усещане.

 

Отправяне на молби

Анализирайте ситуацията, обрисувана в картинката по-долу.

Вероятно повече от веднъж ви се е налагало да изразите доста сложна молба или искане, като това, описано в тази картинка, а са ви липсвали някои ключови умения.

Ние искаме да си представите, че сте на мястото на човека, който изразява молбата в горната ситуация:

• Смятате ли, че ще е лесно?
• Какви трудности бихте срещнали?
• Как бихте формулирали молбата си?

Всички имаме право да помолим за това, което искаме, стига да не нарушаваме правата на другите. И все пак, не всички притежаваме ключовите умения да го направим по най-добър начин.

• Сега бихме искали да си представите, че сте човека, към когото молбата е отправена и да отговорите на следните въпроси:
  Какво бихте си помислили, ако човекът, молещ за повишение не осъществи зрителен контакт с вас?
• И ако той/тя говори толкова тихо, че едва го чувате?
• Представете си, че човекът, молещ за повишение нервно хапе ноктите на ръцете си. Какво бихте си помислили?
• Кой израз бихте предпочели да чуете? Изберете един от тези два варианта:
  • “С настоящата си заплата не мога да свързвам двата края. През последните месеци си купих компютър, кола и отидох на пътешествие, затова разходите ми са по-високи от приходите ми и точно сега се нуждая от увеличение, за да балансирам своята икономика.”
  • “Аз виждам, че моите отговорности и задължения се увеличиха, а заплатата ми остана непроменена през изминалата година. Поради тази причина може би сега моментът е подходящ за възнаграждение на моите усилия и отдаденост.”

Ако нахвърляте на лист хартия мислите си относно двете страни, участващи в молбата за увеличение на заплатата, ще видите, че има набор от препоръчителни указания за формулиране на молба.

Когато трябва да формулирате молба, е важно да спазвате следните указания: Преди всичко, трябва да избягвате отрицателни мисли ( “Той няма да приеме”, “Това е невъзможно”, “Дори не знам защо опитвам”…), тъй като те могат да повлияят при формулирането на молбата. Поддържайте подходящ зрителен контакт. Използвайте естествен тон на гласа (погрижете се за силата, не използвайте детински тон…). Спазвайте достойна поза на тялото (като внимавате с всички жестове, които биха показали нервност, притеснение, мъка…). Предоставяйте доводи, а не извинения, за да оправдаете вашето искане. Бъдете кратки и прями, избягвайте да говорите със заобикалки. Особено важно е да уважаваме правото на другия да отхвърли молбата ни.

 

Съобщаване на отрицателни отговори.

Много често формулирането на една молба е толкова трудно, колкото и отхвърлянето й.

Да кажеш “НЕ” на приятел, който моли за лична услуга, за помощ или за формулиране на молба, може да се окаже доста сложна задача.

С цел да разберете трудността при съобщаването на отрицателни отговори, ще се върнем към гореспоменатата ситуация.

Анализирайте как продължава процеса на общуване:

 

Както виждате, шефа отхвърля молбата, отправена от служителя.

Всъщност, шефът има правото да каже “НЕ” на молбата на служителя.

Всички хора имат правото да кажат “НЕ” и няма причина да се чувстват зле заради това. Наше право е да отговорим с „не” на молби, които не са благоразумни или които не желаем или не можем да приемем.

Нека си представим, че шефа отхвърля молбата на служителя, защото в този момент, поради финансовото състояние на компанията, е невъзможно да се правят допълнителни разходи. Шефът съжалява, че трябва да отхвърли молбата, но независимо от това, той трябва да го направи по най-подходящ начин.

Сега си представете, че вие сте служителя и отговорете на следните въпроси:

• Какво ще направите, ако шефа ви започне отговора си, гледайки надолу и казвайки, че съжалява?
• Ами, ако започне с нещо като: “Как смееш!!”, “Няма начин.”, “Ти не заслужаваш…”?
• Ами, ако започне да увърта и не става ясно дали приема, или отхвърля молбата ви?
• Какво бихте предпочели да чуете от шефа си? Изберете едната от двете опции:
  • “Точно сега, поради финансовото състояние на компанията, няма да е възможно. И все пак, ние ще имаме предвид твоята ситуация и ще се опитаме да повишим заплатата ти веднага щом можем“.
  • “Когато беше нает ти подписа определени финансови условия, които сега няма отново да се преговарят”.

Ако помислите как бихте формулирали вашият отказ към работник, ще откриете, че има няколко критерия, които правят тази задача по-лесна.

 

Когато съобщавате отказ трябва да имате предвид следното: Не забавяйте момента, в който да съобщите отрицателния си отговор, ако решението вече е взето. Не се чувствайте виновни, че казвате „НЕ”. Спазвайте асертивно отношение (поставете се на мястото на другия), и никога не проявявайте враждебно25  или агресивно отношение. Решително защитавайте позицията си най-вече с добър тон и уважение. Представете доводи, а не извинения,  които оправдават вашия отрицателен отговор. Доводите трябва да се изразят директно, кратко и ясно. Предложете реални алтернативи26, а не създавайте фалшиви очаквания27. Да кажете “НЕ” този път, не означава, че отговорът е “НЕ” завинаги.

 

Както вече разбрахте да кажеш „не” може да бъде по-сложно отколкото изглежда, особено в случаите, когато се чувстваме притиснати. Има няколко полезни техники, които могат да се използват, за да стане задачата по-лесна.

Вашият обучител накратко ще ви обясни един метод (на англ. език: the Broken Record Technique), който се изразява в непрекъснато повтаряне на това, което искаме, като винаги запазваме добрия тон и уважението.

Групата ще бъде разделена по двойки. Всяка двойка трябва да представи ситуация, където е трудно да се каже „не”. За да разреши ситуацията единият член на двойката трябва да използва метода the Broken Record Technique. Останалите от групата трябва да анализират ситуацията и да коментират дали употребата на този метод помага да се разреши проблема.

За да стане тази дейност по-ясна, ние представяме пример за това, как Алберто използва метода the Broken Record Technique:

• Алберто: - Поръчах си пържолата алангле, а тази е добре опечена.
• Сервитьор: - Съжалявам, но не ми казахте нищо и затова Ви нося добре опечена пържола.
• Алберто: - Може би не сте си записали, но аз ясно си спомням, че си поръчах пържола алангле. Бихте ли били така любезни да ми я смените, моля?
• Сервитьор: - Не мога да направя такова нещо, защото ще трябва да изхвърлим тази.
• Алберто: - Разбирам, но аз си поръчах пържола алангле, така че ще трябва да я смените за друга.
• Сервитьор: - Ако аз върна тази пържола в кухнята, моите шефове ще ме накарат аз да я платя. Защо не пробвате да я изядете така приготвена? Мога да ви донеса леко допълнително блюдо, с което да я комбибирате.
• Алберто: - Вижте, аз наистина съжалявам, че сте направили грешка, напълно ви разбирам, но аз си искам пържолата, приготвена така, както я поръчах. Благодаря.
• Сервитьор: - Добре ще Ви донеса пържола алангле.

 

Помислете върху следното…

Смятате ли, че този метод може да е полезен при силно настоятелни хора? Как бихте се почувствали, ако използвате този метод? А, ако други хора го използват срещу вас?

Помнете!  

Имате право да кажете “не”, но винаги трябва да го правите, запазвайки добрия тон и уважението.

 

Изразяване на мнения

Когато общуваме с други хора обикновено откриваме, че мислим по-различно от тях. В такива случаи:

Какво е вашето отношение? (Изберете един от следните варианти).

• Изразявате мнението си и се опитвате да убедите другите да се съгласят с вас.
• Не казвате нищо, а ако се иска мнението ви, вие се съгласявате с това, което повечето хора мислят.
• Изразявате вашето мнение и уважавате мненията на останалите.

Вероятно разбирате, че най-добрата алтернатива е третата. И все пак, в доста случаи сме склонни да изберем първата алтернатива или дори втората.

Всеки има право свободно да изрази своите лични предпочитания, да изрази позиция по всеки въпрос или да изрази несъгласие с останалите хора.

Да изразим мнението си не винаги е лесно, тъй като поемаме риска да бъдем неразбрани или идеите ни да се предадат погрешно. И все пак, дори и в известна степен това да е трудно, не означава, че е невъзможно.

 

Когато трябва да изразявате мнението си, полезно е да: Използвате словесни изрази, показващи уважение към мненията на другите хора: “По мое мнение...”, “Аз мисля че...”, “От моята гледна точка...” и т.н. Не позволявате гласът ви да изразява агресия или желание да наложите мнението си (Избягвайте да повишавате тон, да ускорявате произношението...). Използвате несложна и точна лексика, за да помогнете на хората да се поставят на ваше място и да разберат ситуацията ви. Избягвате мимики и жестове, показващи неуважение към мненията на другите хора. Позата на тялото ви трябва да показва уважение към мнениято на останалите. Не трябва да навлизате в личното пространство на другия човек (това би показало неуважение и желание да наложите мнението си). Позата на тялото ви трябва да изразява стабилност  на позицията ви. Позата ви не трябва да е слаба или неубедителна, а по-скоро непоколебима и сигурна.

 

 

 

 

Отговори към упражненията в Учебна единица 2

 

Дейност 1

Чрез предоставеният линк можете да видите интервю, проведено от А с Б. В това интервю можем да видим следното:

Компоненти на устното общуване

Гласът Сила: Подходяща и постоянна (освен в определени моменти, например, когато интервюирания играе роля, прави шеги, и т.н.). Артикулация: Подходяща и в двата случая. Думите се разбират перфектно (освен ако целта е неразбиране на казаното, за да се получи комичен ефект) Интонация: Подходяща за гласа. Гладкост: Гладка реч, с малки изключения, когато говори интервюирания (който се оптва да говори на английски). Продължителност на изказване: Има пропорционалност в изказванията на двамата участници. В определени моменти изказванията на интервюирания са по-дълги.

Погледът: Двамата участника се опитват да поддържат зрителен контакт, освен когато вниманието им е насочено към животните в джунглата. Изражение на лицето: Подкрепя съобщението (и двамата актьори играят добре ролята си и можен да разпознаем действителните лица, в които се въплъщават). Движение на ръцете: И двамата участници непрекъснато движат ръцете си, особено интервюирания. Поза на тялото: Изключително отпусната (особено на интервюирания). Разположение в пространството: и двамата са изправени, близо са един до друг.

 

Дейност 2

В устното общуване трябва да спазваме следните стъпки. Подходящата последователност е следната:

• Анализ на ситуацията: 3, 2, 1, 4.
• Подготовка на ситуация на общуване: 3, 1, 2.
• Формулиране на съобщението: 1 и 2.

 

Дейност 3

Правилните отговори са: A (1, 3 и 5), B (2, 4 и 7) и C (6, 8 и 9).

 

Дейност 5

По-долу предлагаме пример за разговор, който може би е подобен на описаният от вас:

• Как започнахте разговора?
• Например: Здравей. Как си?
• Как започнахте да обсъждате главната тема на разговора?
• Например: - Вчера видях сестра ти и тя ми каза, че се готвиш да изкараш шофьорските курсове. 
• Колко време обменяхте информация? Обобщете казаното от вас и от другия.
• Например: 3 минути. Аз казах, че също искам скоро да изкарам шофьорските курсове; другият човек ми каза, че вече е опитвал/а два пъти, но този път ще успее.
• Как приключихте разговора?
• Например: - Ще се видим скоро. Грижи се за себе си.

 

Дейност 6

Анализирайки как говори един водещ на новини, може би забелязахте следните детайли:

• Височината на гласа е по-висока, но е умерена и постоянна. Отразява увереност в съобщаваната информация.
• Произношението на думите е подходящо, което улеснява разбирането на съобщението.
• Водещият непрекъснато гледа право в камерата, (така адресира съобщението си към зрителите), показвайки, че е фокусиран/а върху процеса на общуване.
• Изражението на лицето е напълно неутрално, и допълва предаваната информация (събитията се предават така, както са възникнали).
• Лексиката е директна и несложна, показва познания по темата и улеснява разбирането от страна на зрителите.
• Външният вид е добре поддържан и няма елементи, които да отвличат вниманието на зрителите (така се фокусират върху предаваната информация).