Този проект е финансиран с помощта на Европейската комисия. Този документ отразява гледната точка единствено на аветора и Комисията не може да бъде отговорна за употребата на информацията в него. |
След завършването на този модул вие ще можете да:
Ако помислите върху вашите навици на общуване, ще откриете, че независимо дали с по-голяма, или с по-малка честота вие си извеждате погрешни заключения, фокусирате се повече върху това, което вие казвате, отколкото върху казаното от другите, разсейвате се като мислите за други неща, не давате обратна връзка на другия човек…
Много от проблемите, които имаме в общуването са свързани с лошите ни навици относно слушането. Ние често сме склонни да мислим, че нашите две уши са достатъчно условие за слушането. Тази идея, обаче, е абсурдна, каквато е и мисълта, че след като имаме две очи значи можем да четем.
Вероятно още си спомняте времето, когато са ви учили да четете и пишете и сигурно можете да ни кажете как да помогнем да едно дете да придобие езикови умения. А някой научил ли ви е как да слушате?
Ще откриете, че се появява голямо противоречие. От една страна ние твърдим, че слушането е важно комуникативно умение, а от друга – вие можете да потвърдите, че това умение никога през живота ви не ви е преподавано.
Умението за слушане има голямо въздействие върху вашето лично и професионално развитие, затова е време да ви обучим на това умение, за да го използвате, когато е необходимо.
Първо, бихме искали да помислите върху следните въпроси:
Както вече знаете общуването е процес на информационен обмен между няколко човека. Фактът, че по време на общуването има обмен на информация показва, че това е реципрочен процес, предоставящ двупосочна обратна връзка.
Какво имаме предвид, когато използваме термина „обратна връзка”?
Представете се, че разказвате на колега за вашата лятна ваканция. Вие му представяте детайли за местата, които сте посетили, за хората, които сте срещнали..., а той не ви гледа, не казва нищо, дори се обръща с гръб към вас и продължава да си върши работата. Вие най-вероятно ще си помислите, че този човек не ви слуша и вие ще спрете да говорите.
Очевидно в този случай не говорим за комуникация, тъй като няма отговор или обратна връзка от другия човек.
Когато общуваме трябва да знаем, че нашия събеседник ни слуша, с други думи имаме нужда от обратна връзка или отговори, които ни позволяват да разберем, че комуникационният процес се осъществява правилно и можем да го продължим.
И все пак, понякога забравяме да дадем отговори или знаци, че слушаме, дори понякога забравяме да слушаме, а това влияе върху осъществяването на комуникацията.
Както вече ви казахме, слушането е един от най-важните и най-трудни елементи на процеса на общуване. Ние сме склонни да се фокусираме повече върху това, което ние казваме, отколкото върху това, което другите казват. По този начин се губи същността на общуването: споделяне на информация.
Нека се върнем отново към гореспоменатата ситуация:
Термините “чуване” и “слушане” се отнасят до две различни понятия:
|
За да слушате е необходимо да чувате, въпреки че чуването само по себе си не предполага слушане. |
Можем да кажем, че когато слушаме се придвижваме стъпка напред, ние чуваме звуковете, изпратени от нашия събеседник, но също така ги тълкуваме, оценяваме ги, определяме значението им и т.н.
Ако измислите примери за ситуации от ежедневието ви, където трябва да използвате уменията за “чуване” и “слушане”, ще осъзнаете, че в повечето случаи започваме да слушаме, но в течение на общуването често превключваме към действието „чуване”. В зависимост от обстоятелствата на комуникационния процес можем да определим няколко нива на слушане.
Погледнете следната графика:
Термометър за нива на слушане |
|
|
Активно слушане: Аз слушам, обръщайки внимание на вербалните и невербалните елементи. |
Вербално слушане: Аз слушам, обръщайки внимание на думите, но не разчитам на невербалните елементи. |
|
Слушане чрез съревнование: Слушам, но непрекъснато се намесвам, тъй като се интересувам повече от говоренето. |
|
Несвързано слушане: Изглеждам, че слушам, но само тялото ми участва в процеса на общуване. |
|
Чуване: Звуковете достигат ушите ми, но аз не ги тълкувам. |
В класната стая, вашият обучител ви обяснява как да правите практическите упражнения:
Както вероятно сте разбрали, нивото ви на слушане варира в зависимост от няколко фактора: обсъжданата тема, взаимоотношенията ви с вашия събеседник, обкръжаващата среда, вашето настроение, продължителността на изказванията и т.н.
Видяхме, че има няколко нива на слушане, които могат да се променят в зависимост от ситуацията както и в една и съща ситуация. Общо взето, това са:
|
Активното слушане ни позволява активно да участваме в процеса на общуване и допринася за правилното му осъществяване. Този тип слушане предоставя необходимата „обратна връзка”, за която вече споменахме.
|
Във въведението на този Дял ви попитахме какво разбирате под термина „активно слушане”.
Вече знаете, че слушането означава разбиране или тълкуване на чутото. Ако прибавим към това понятие и прилагателното „активно”, какво мислите, че това словосъчетание ще означава? Ние ви предоставяме някои обяснения, които биха били много полезни:
|
На базата на тези обяснения, опитайте се да напишете определение за Активно слушане::
Активното слушане е свързано със способността да се слуша с вниманието и концентрацията, необходими за разбирането не само на директно казаното, но и на емоциите, идеите и мислите, които стоят зад казаното. |
|
Необходимо… |
Не е необходимо… |
Необходими са физически и психологически усилия. |
|
|
Зрителният контакт е задължителен. |
|
|
Трябва да дадем обратна връзка, за да уведомим другия човек, че сме разбрали съобщението. |
|
|
Ние тълкуваме вербална и невербална информация. |
|
|
Вниманието и концентрацията са необходимост. |
|
|
Постоянно трябва да прекъсваме събеседника си, за да разберем какво той/тя чувства или мисли. |
|
|
Трябва да се поставим на мястото на говорещия (емпатия). |
|
|
Трябва да чуем само най-важните думи. |
|
|
Трябва да избягваме мисли, които ще ни разсейват. |
|
|
Вече знаете разликата между чуване и слушане, можете също да опишете и различните нива на слушане, а също можете да обясните и значението на понятието активно слушане.
Време е да оценим колко владеете умението слушане. За да го направим, попълнете предложеният по-долу въпросник. Така ще оценим вашето умение за активно слушане.
|
ДА |
НЕ |
Ако разбирам какво ще ме попита другия човек, аз не прекъсвам задаването на въпроса и изчаквам човекът отсреща да се изкаже преди да отговоря. |
|
|
Когато отговарям на нечий въпрос, правя го по начина, по който съм възприел, че събеседника ми се чувства.... |
|
|
Аз мисля, че повечето хора не обичат да бъдат прекъсвани, когато говорят. |
|
|
По принцип, аз се опитвам да се фокусирам върху това, което другия човек казва и как го казва. |
|
|
Ако някой се затруднява да ми каже нещо, аз обикновено му/й помагам да се изкаже... |
|
|
Когато слушам, казвам неща като “Да, да…разбира се”, “Разбирам…” за да покажа на човека отсреща, че внимавам... |
|
|
Ако не разбирам това, което другият казва, задавам необходимите въпроси, за да разбера казаното. |
|
|
Ако говорите с някого и телефонът ви звънне, вие изчаквате другия човек да се изкаже преди да отговорите на обаждането. |
|
|
Мога да си спомня детайли за моя събеседник, като цвят на очите, мимики, дрехите, и т.н. |
|
|
Когато говорите с някого, вие не се разсейвате с други предмети, не си мислите по други теми, и т.н. |
|
|
Можете да видите оценката на вашите отговори в края на Дял 3, където са отговорите към дейностите.
|
Предходният въпросник вероятно ви е подсказал качеството на вашето умение за слушане. Очевидно, в известна степен, всички ние имаме силни и слаби страни, които проявяваме, когато слушаме.
Прочетете следните диалози и посочете елементите от разговора, които спомагат активното слушане:
|
Психологическо предразположение, означава да се приготвим да слушаме някого. |
|
Показвате на човека отсреща, че го слушате. За да го направите, използвайте вербална комуникация (разбирам, о-о, и т.н.) и невербална комуникация (зрителен контакт, жестове, поза на тялото, и т.н.) |
И все пак, има и други елементи, които възпрепятстват активното слушане, анализирайте следните диалози:
|
Разсейване. Кривата на вниманието започва от най-високата точка, и се понижава с напредването на съобщението, а в края на съобщението се повишава отново. Ние трябва да внимаваме за нивото на вниманието ни, особено в средата на разговора. |
|
Прекъсване на говорещия. |
|
Изразяване на преценка от говорещия. |
|
Прибързано предлагане на помощ. |
|
Незачитане чувствата на събеседника. |
|
Казвате “вашата история”, когато другия човек се опитва да разкаже своята. |
|
Непрекъснато противоречие. |
|
Да имате решение за проблема на човека отсреща, дори преди той/тя да е обяснил/а какъв е проблема (“Синдром на експерта”). |
Както вече видяхте в гореспоменатите ситуации, много лесно се правят грешки в процеса на слушане. Поради тези грешки комуникационният процес бива прекъсван, предварително прекратен, появяват се недоразумения и т.н.
|
Обучаемите се разделят по двойки. Членовете в двойката трябва да изберат съответно ролите на: Комуникатор и Събеседник.
Всички двойки, трябва да изиграят по роли следната ситуация:
Комуникаторът се обажда на приятеля си (събеседника) в 3:00ч. сутринта и го моли да се срещнат възможно най-скоро в кварталния бар, за да му разкаже за сериозен проблем. Комуникаторът трябва да измисли сериозен проблем, който трябва да съобщи на събеседника.
Трябва да изиграете ситуацията по двойки, а останалите обучаеми да гледат.
Обучителят трябва да даде указания на всеки събеседник относно слушането, което той/тя трябва да прояви спрямо проблема на комуникатора. Събеседникът трябва да спазва тези указания по време на разговора в бара.
Останалите обучаеми трябва да идентифицират елементите от слушането на събеседника, които възпрепятстват комуникативния процес по време на всяка ролева игра.
|
Вече разгледахме някои елементи, които спомагат за слушането и такива, които го възпрепятстват. Както вече видяхте да проявяваме активно слушане не винаги е лесно.
Сега ще се опитаме да открием някои основни указания, които могат да бъдат много полезни, ако се приложат в активното слушане.
|
Активно слушане: |
|
Активно слушане: |
|
Активно слушане: |
|
Активно слушане: |
|
Активно слушане: |
|
Когато използваме активно слушане е хубаво да прилагаме някои от следните техники:
|
Обучителят ще пусне новинарски репортаж, излъчен по радиото (или той/тя ще прочете новинарска статия от вестник). Всеки от вас трябва да запише на лист следното:
След това обучителят, ще ви пусне/прочете новината още веднъж.
Има ли разлики между вашите отговори и самата новина? |
Ще повторите тази дейност с друга новина. Всеки от вас трябва отново да отговори на същите въпроси:
Сега можете да приложите която и да е техника за активно слушане, която вече знаете (парафразиране, използване на насърчаващи думи, използване на обяснителни изрази…), за да разкажете новината на вашия обучител.
|
Отговори към дейностите в Дидактическа единица 3 |
По-долу ние предлагаме някои примери за ежедневни ситуации, където прилагаме уменията за “чуване” и “слушане”:
Примери за “чуване”:
Примери за “слушане”:
Нивата на слушане за всяка предложена ситуация ще варират в зависимост от няколко аспекта: обсъжданата тема, взаимоотношенията със събеседника, обкръжението, настроението ви, продължителността на изказванията и т.н.
Важното е, че съзнавате разликите между нивата на слушане и най-вече тяхното влияние върху общуването.
Таблицата с характеристиките, определящи активното слушане, трябва да бъде следната:
|
Необходимо… |
Не е необходимо… |
|
X |
|
|
|
X |
|
X |
|
|
X |
|
|
X |
|
|
|
X |
|
X |
|
|
|
X |
|
X |
|
За да оцените вашето умение за слушане, трябва да преброите положителните си отговори. След това избирате оценката, съответстваща на броя положителни отговори:
Пребройте положителните отговори и вижте какъв резултат имате:
По-долу можете да видите нашата оценка за употребата на активно слушане в следните ситуации:
|
Активно слушане: |
|
Активно слушане: |
|
Активно слушане: |
|
Активно слушане: |
|
Активно слушане: |